Народна десница – Nomen est omen

 

Nomen est omen – името е съдба. Със сигурност това правило не действа нито директно, нито автоматично, но често има основание да си спомним за него.

Какво значи, какво иска да значи името на това движение? В никакъв случай не определя традиционна политическа ориентация. Все по-голяма мода става да се обезсмислят нещата, което е и средство и резултат на масираната идеологическа манипулация. За мнозина е много забавно да гледат обърканите хора: те си мислят, че това е ляво, а се оказва, че е дясно или обратно (друг път си мислят, че това е жена, а то е мъж или нито едното и обратно).

За ДНД и дясната, и лявата политика е идеологически пристрастна, а от това винаги произлизат сериозни проблеми. ДНД се ангажира да търси във всеки конкретен случай безпристрастно най-доброто решение – най-доброто за народа.

Думата десница в името на движението трябва да се разбира в своя първоначален, оригинален смисъл. За съжаление в българския език много думи започват да излизат от употреба (или даже не са се появили), което не е знак, че езикът ни се обогатява, както би трябвало да бъде в случай на духовно развитие. На български си имаме хубавата дума длан, но тя не е (и не може да бъде) точен синоним на десница. Така обичайно казваме ръка и на това, което би трябвало да се различи от ръката (на френски тази разлика е съвсем еднозначна: main и bras).

Накратко: десницата е дланта на дясната ни (обичайно по-силната) ръка.

Десницата ни служи за много неща, но две са най-важни и именно те са символите, вградени в името.

Първо, с десницата работим. И да не пропуснем: с десницата пишем, т. е. материализираме умствената си работа.

Второ, десницата си подаваме когато приветстваме някого и когато се договорим за нещо, а също и когато се разделяме след свършената добра работа.

Работа и разбирателство, това символизира десницата.

Народна десница: това е работата и разбирателството на народа за народа.

  

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

За техниката на гласуване

 

Начинът на гласуване е важно условие за демократичния характер и изобщо за смисъла на изборите. За голямо съжаление досегашната практика не задоволява, напротив, буди сериозни притеснения и съмнения.

Обществото и по тази тема е разделено, а споровете са обикновено истерични и безплодни.

Противниците на „хартиената бюлетина“ пропускат многобройните аргументи срещу „машинното гласуване“ – и обратно.

Добре би било да се видят и признаят реалните дефекти на различните досегашни експерименти. По-важните:

- Машинното гласуване в момента не може да се смята за световна тенденция, напротив. Списъкът на страните, които прилагат машинно гласуване е меко казано шокиращ.

- Ползването на машини увеличава възможностите за манипулиране на изборите на няколко нива.

- Машинното гласуване е абсурден лукс, разхищение за страна като България (още повече, че независимо от ползването на машини държавата е длъжна да отпечата бюлетини за всички гласоподаватели).

- Машините за гласуване са специални устройства, които за друга употреба не са годни, а като всяка електронна техника физически и морално бързо остаряват.

- Културното и социалното ниво в България не е подходящо за машинно гласуване.

Всеки безпристрастен анализ на положението, ни диктува пълното отхвърляне на машинното гласуване. Определено трябва да се каже, че от социологическа, психологическа, интелектуална гледна точка последните няколко избора с машини бяха скандални, не е пресилено да се каже, че те бяха противозаконни, противоконституционни. Това особено драматично се видя при смесените избори за народни представители и президент, когато крещящата глупост на организаторите лиши хиляди гласоподаватели от правото им на глас.

От друга страна не може да не се признае, че гласуването с хартиени бюлетини така, както се провежда до сега е опорочено, главно заради безскрупулното купуване на гласове с най-жалки техники.

Решение обаче има. Ако истински искаме да решим един проблем и много точно формулираме задачата, решението се намира. Така със задълбочен анализ и коректното формулиране на ключовия проблем ДНД и по тази тема предлага решение. То гарантира, че тази бюлетина попада в изборната урна, която избирателят е получил от изборната комисия.

И още нещо важно: твърде е възможно в близко бъдеще да се реши въпроса с оптическото прочитане на бюлетините, което може да изглежда връщане на машините, но в една съвсем друга ситуация. След оптическото прочитане на бюлетината, истинският първоначален документ остава, докато при машинното гласуване не остава никакъв материален документ, който при нужда или желание отново да бъде проверен.

ДНД призовава да изработим една нова надеждна изборна техника. Можем да го направим, и тогава ще има с какво да се гордеем.

  

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

За работната заплата

 

Движението Народна Десница (ДНД) има своя позиция по въпросите на работната заплата.

Нейните определящи елементи са следните.

1. Единната минимална заплата е неприемлива, пълен абсурд. Ако тя е в сила един младеж на 18 години без завършено основно образование може да получи толкова, колкото един дипломиран човек на 50 години. Трябва да бъдат определени три основни минимални заплати: за работа, при която няма изискван образователен ценз, за работа, да която се изисква специална професионална подготовка или средно образование, и трета, за която се изисква диплом (долна, средна и горна минимална заплата). Други отраслови или специални минимални заплати могат да се определят с отраслови колективни договори.

2. Конкретната сума на една минимална заплата трябва във всеки случай да се определя от възрастта на работника. Един разумен модел: работниците под 25 години получават основната сума на минималната заплата, над 25 години до 50 годишна възраст сумата нараства с всяка година с 2%, така всички над 50 години получават 150% на основната сума.

3. Долната минимална заплата трябва да бъде 30% от средната работна заплата, средната минимална 40%, а горната 50%. Трябва да се отчете, че всеки по-голям процент за минималните заплати несправедливо забавя нарастването на средната заплата, което в перспектива забавя и растежа на минималните заплати и като цяло развитието на страната.

4. Определянето на заплатите в обществения сектор трябва да се основава на средната заплата и. Те трябва периодично да се актуализират в зависимост от инфлацията. Това ще позволи да се избегнат постоянните конфликти в обществената сфера.

 

ДНД е наясно, че въпросът за справедливото възнаграждение на труда е не само кардинален, но и изключително сложен и чувствителен комплекс. Затова разчитаме на консултации и взаимодействие с всички добронамерени специалисти и организации, особено на профсъюзите и стопанските камари.

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *