Завет

 

Оставям ти в завет, роден мой народе на България, великата задача: да прераснеш в десница, която поема съдбата си.

Не бъди ни чук, ни наковалня, а тази силна и знаеща десница, която кове достойното си бъдеще.

Не се прощавам, ще ти служа всеотдайно до последния си дъх, но аз мога само да помагам. Не мога да направя това, което е твоя задача, твое право, твоя и единствено твоя възможност.

Задачата е думата да стане живо дело.

Народ.

Прекрасна дума. Но дума.

Колкото и много да я кряскат по събрания, улици и кръчми, мястото на народа е в речника, затворен между прашните му страници.

Но ако един милион хора се обединят в едно общо знание – таз сила нова и прастара – и в една обща добра воля, ще стане чудото: народът оживява.

Казват: всяко чудо за три дни. Тъжен житейски опит.

И три дни са много за едно лъжливо чудо, но кое пречи чудото на живия народ да стане неугасимо, да открие ново летоброене за истинската човешка цивилизация?

Пречи това, че са много и са силни враговете на живия народ. Той безскрупулно е лъган и ограбван.

Мнозина са склонни да се примирят с това, да се предадат, казвайки: борбата за победата на живия народ е безсмислена и безнадеждна.

Много други, и между тях и аз мислим иначе. Най-хубаво го е казал Рей Бредбъри: „прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му дотежава да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи”.

Как може да се постигне това: един милион хора навред по българските земи да се превърнат в един жив народ? Това е безсмислен въпрос, ако чакаш отговор. Това е смислена, велика, върховна задача.

Тодор Симеонов

20 октомври 2022