Швейцарското правило

 

Швейцария има какво да ни покаже. Трябва да сме слепи, ако се задоволяваме с безкрайно тривиалното правило за индексация на пенсиите.

Швейцария има какво да не покаже при търсенето на национална стратегия. А има неща, които могат да ни извадят очите, особено в изпълнените с празни приказки дни около празника на българската независимост.

Колко въздишки се чуха, че с тази оперетна армия илюзия била всяка „истинска“ независимост, тъй че според едни туй, според други обратното.

Разбира се, Швейцария си има вместо армия планини от банкови активи и международен авторитет.

И все пак: България има възможност да се превърне в „Швейцария на Балканите“.

Много неща трябват за това. Не малко ги има, и то от най-важните: трудолюбив народ, отлична природа. С големи бонус: народът ни е гостоприемен, имаме си и море.

Много неща обаче липсват. Не ни липсва един Калвин, по-скоро един нов Левски.

Но трагична грешка е да седим и да чакаме появата на един нов Левски.

Ето, тук е този и – и другите – призиви на Движението Народна Десница. Никакво чакане няма повече оправдание.

А какво ни казва „истинското“ швейцарско правило?

Две неща:

Разумна независимост от всеевропейската бюрокрация.

Безусловна независимост от чужди сили.

Междувременно и Швейцария си има своя бонус: респектиращата швейцарска демокрация.

 

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *