За политическата реформа – 4

 

Следващият решаваш въпрос е задачата, заради която така редовно „наказват“ с разпускане Народното събрание: изборът на министър председател.

Вече не веднъж е посочено, че „традиционният“ европейски модел, който разчита на безпринципни пазърлъци и договорки между оказионните коалиционни партньори е позор и издевателство върху народа. Едно единствено решение на тази политическа гангрена е прякото избиране на министър-председателя или по-удачно казано на първия министър.

Много огорчаваща грешка е веднага да викнем „президентска република“. Това значи робуване на стереотипи, неспособност да се различава формата от съдържанието. А тук съдържанието е пределно ясно: пряк и независим (от потенциалните парламентарни коалиции) избор на главата на изпълнителната власт. Вярна е, че почти всички съществуващи модели, при които пряко се избира ръководителя ва изпълнителната власт, ползват институцията президент, но това са стари специфични традиции. Нямаме никакво основание да се вкопчваме в тях, още повече, че общоприетото виждане на президента на една страна е именно някакъв балансьор, мост между отделните клони на властта.

Тези модели, където има и пряко избран президент и назначен от него министър-председател (Франция, Русия и още други няколко страни) са чиста проба нещастен политически „СЕКАМ“,  с които няма смисъл да си губим времето.

Интересен факт е, че в края на миналия век в Израел решиха да избират пряко министър-председателя (без да се засяга и ангажира съществуващата президентска институция), но скоро решиха, че с парламентарните пазарлъци им е по-добре (оттогава все повече зачестиха извънредните избори и перманентните пазарлъци).

Остава един ред въпроси за едно хубаво и адаптирано за нас регулиране на избора на глава на изпълнителната власт, но за сега е най-важното да прозрем решаващото значение на тази реформа.

 

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

За политическата реформа – 3

 

Каква роля остава за политическите партии след реформата, предлагана от ДНД?

Роля остава, но сериозно ограничена. ДНД не поддържа мнението, че политически партии не са нужни в едно наистина демократично общество, че тяхното съществуване гарантира корумпирането на демокрацията, но за съжаление трябва да се приеме, че според историческия опит на съвременните общества, в това твърдение има много истина.

Политическите партии могат и трябва да са свободни граждански обединения около подкрепяни от тях идеологии и в този смисъл определена прилика има между политическите партии и църковните организации. Едните вярват в едно, другите в друго. Но не напразно свободомислеща Европа направи основополагащ принцип на модерното демократично общество разделянето на държавата и църквата. По подобен начин трябва да се декларира и гарантира разделянето на държава и идеология, държава и политически партии.

Естествено, голяма разлика има между църковните и политическите (идеологическите) организации и затова и разделянето им от държавата трябва да бъде различно.

Няма основание например да се ограничава подкрепата, дадена от политическите партии на кандидатите за народни представители, но категорично трябва да се забрани настаняването на партиите в самото Народно събрание, особено създаването на партийни фракции. Местата на представителите в залата трябва да се определя с жребий.

Това разделяне по никакъв начин не бива да ограничава правото и задължението на мирогледните обединения да търсят истината за света ни и решения на проблемите на обществото.

 

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

За политическата реформа – 2

 

Следващият фундаментален въпрос е, кой да бъде избиран в така вече стабилното Народно събрание?

Има едно добро – може би единственото добро – решение, което е и радикално, и просто: за народен представител да може да се кандидатира единствено народен трибун.

Но какво е това: народен трибун и кой решава въпроса, кой е народен трибун и кой не?

Народен трибун е историческо понятие още от времето на Римската империя. От тогава и до ден днешен с това име се удостояват благородни личности, борещи се за правата на хората, за справедливост. Мисия, която никога не е била гледана с добро око от владетели и господари на хора, но мисия, от която всяко общество е имала нужда за да продължи като общество. Именно поради този страх от истинските народни трибуни, модерните либерални общества насилиха смътната дума омбудсман за назначения на държавна служба народен трибун.

В едно модерно общество е крайно необходимо въвеждането на тази институция и названието народен трибун да добие характер, подобен на званието доктор или професор. Това преди всичко означава, че трябва да бъде създадена специална акредитивна комисия под надзора на изпълнителната и съдебната власт, на БАН и на гражданския сектор. Пред тази комисия всеки кандидатстващ за това звание ще трябва да „защити“ кандидатурата си както се защитава научна теза за научна степен. До такава защита кандидатите трябва да бъдат допускани ако предварително са доказали, че отговарят на определени условия.

Основно три вида изисквания са необходими.

1. Отлична правна подготовка и известен опит в това отношение. Трябва да се смята, че адвокати, юрисконсулти, (бивши магистрати) автоматично отговарят на тези условия, а другите кандидати ще са задължени да се явят на обстоен изпит.

2. Отлична научна, интелектуална и културна подготовка. Тук също може да се приеме, че тези които разполагат с определени научни звания автоматично отговарят на това изискване, докато другите кандидати трябва да полагат необходимите изпити.

3. Опит в представянето и защитаването на обществения интерес, т. е. опит в традиционната дейност на народните трибуни. Целесъобразно е това изискване да съдържа и условието кандидатът да разполага със собствена организация от сътрудници и поддръжници.

Създаването на тази нова уникална институция може да изисква дълги години, десетилетия, което не значи, че трябва да се чака с въвеждането ѝ. Може да кажем, че тази система и сега работи, със занижени до нула конкретни изисквания, но в момента когато официално се въведе това звание дори с минимални изисквания, ще започне един положителен процес, който вероятно трудно ще бъде спрян.  

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

За политическата реформа – 1

 

Проблемът на България може и трябва да бъде наречен комплексна цивилизационна криза. Естествено особено важно е да разберем същността на тази констатация, но това ще трябва да оставим за по-късно.

За сега да се задоволим с есно, само по себе си доста ясно последствие: за да започнем решаването на тази комплексна цивилизационна криза ни трябва една не по-малко комплексна политическа реформа.

Тази реформа изисква много промени в държавното и общественото устройство, всяка със своето изключителна важност.

Да видим сега първата стъпка: стабилност в законодателната власт! Без една адекватна стабилност никаква власт не е истинска власт.

Как може да се постигне стабилност за законодателната власт? Решението е просто и изпитано в практиката на други държави, преди всичко в САЩ. Органите на законодателната власт се избират за ясно определен срок и е невъзможно „разпускането“ им по каквато и да била причина.

И щом е така, хубаво би било да се определи и един собствен национален „ритуал“. Например може да се узакони един специален „изборен ден“, падащ на втория понеделник след Димитровден.

Още тук, при тази първа стъпка би било препоръчително да се решат още някои важни подробности. Например броят на народните представители. На България биха били предостатъчно 120.

Друга рационална практика: на две години да се подновява половината от състава на Народното събрание. За това може да се приложат два метода. Първият са има избори в половината от избирателните окръзи. По-удачен метод изглежда обаче в страната да има 60 избирателни кръга и във всеки от тях да се избира по един народен представител с 4 годишен мандат.

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

ДНД – морал в действие

 Дълъг е списъкът на кризите, в които се намира страната ни. Така още по-важно е да осъзнаем, кои са най-опасните, най-драматичните. А те са именно тези, за които рядко и малко се говори, ако изобщо се явяват в зрителното поле на голяма част от политици, анализатори и подобни.

Трите най-пагубни, най-опасни кризи в България са моралната, интелектуалната и политическата криза.

Те изискват едно подробно показване и това ще бъде направено, сега е важно да се заяви следното:

За ДНД влизането в Народното събрание не е първостепенна цел. Първостепенна цел е влизането в морала. ДНД трябва да бъде остров в морето на морала, който няма преход, няма връзка със сушата на неморалността. Ако моралността ни не е гарантирана, няма никакъв смисъл създаването на ДНД.

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

Народна десница – Nomen est omen

 

Nomen est omen – името е съдба. Със сигурност това правило не действа нито директно, нито автоматично, но често има основание да си спомним за него.

Какво значи, какво иска да значи името на това движение? В никакъв случай не определя традиционна политическа ориентация. Все по-голяма мода става да се обезсмислят нещата, което е и средство и резултат на масираната идеологическа манипулация. За мнозина е много забавно да гледат обърканите хора: те си мислят, че това е ляво, а се оказва, че е дясно или обратно (друг път си мислят, че това е жена, а то е мъж или нито едното и обратно).

За ДНД и дясната, и лявата политика е идеологически пристрастна, а от това винаги произлизат сериозни проблеми. ДНД се ангажира да търси във всеки конкретен случай безпристрастно най-доброто решение – най-доброто за народа.

Думата десница в името на движението трябва да се разбира в своя първоначален, оригинален смисъл. За съжаление в българския език много думи започват да излизат от употреба (или даже не са се появили), което не е знак, че езикът ни се обогатява, както би трябвало да бъде в случай на духовно развитие. На български си имаме хубавата дума длан, но тя не е (и не може да бъде) точен синоним на десница. Така обичайно казваме ръка и на това, което би трябвало да се различи от ръката (на френски тази разлика е съвсем еднозначна: main и bras).

Накратко: десницата е дланта на дясната ни (обичайно по-силната) ръка.

Десницата ни служи за много неща, но две са най-важни и именно те са символите, вградени в името.

Първо, с десницата работим. И да не пропуснем: с десницата пишем, т. е. материализираме умствената си работа.

Второ, десницата си подаваме когато приветстваме някого и когато се договорим за нещо, а също и когато се разделяме след свършената добра работа.

Работа и разбирателство, това символизира десницата.

Народна десница: това е работата и разбирателството на народа за народа.

  

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *

 

За техниката на гласуване

 

Начинът на гласуване е важно условие за демократичния характер и изобщо за смисъла на изборите. За голямо съжаление досегашната практика не задоволява, напротив, буди сериозни притеснения и съмнения.

Обществото и по тази тема е разделено, а споровете са обикновено истерични и безплодни.

Противниците на „хартиената бюлетина“ пропускат многобройните аргументи срещу „машинното гласуване“ – и обратно.

Добре би било да се видят и признаят реалните дефекти на различните досегашни експерименти. По-важните:

- Машинното гласуване в момента не може да се смята за световна тенденция, напротив. Списъкът на страните, които прилагат машинно гласуване е меко казано шокиращ.

- Ползването на машини увеличава възможностите за манипулиране на изборите на няколко нива.

- Машинното гласуване е абсурден лукс, разхищение за страна като България (още повече, че независимо от ползването на машини държавата е длъжна да отпечата бюлетини за всички гласоподаватели).

- Машините за гласуване са специални устройства, които за друга употреба не са годни, а като всяка електронна техника физически и морално бързо остаряват.

- Културното и социалното ниво в България не е подходящо за машинно гласуване.

Всеки безпристрастен анализ на положението, ни диктува пълното отхвърляне на машинното гласуване. Определено трябва да се каже, че от социологическа, психологическа, интелектуална гледна точка последните няколко избора с машини бяха скандални, не е пресилено да се каже, че те бяха противозаконни, противоконституционни. Това особено драматично се видя при смесените избори за народни представители и президент, когато крещящата глупост на организаторите лиши хиляди гласоподаватели от правото им на глас.

От друга страна не може да не се признае, че гласуването с хартиени бюлетини така, както се провежда до сега е опорочено, главно заради безскрупулното купуване на гласове с най-жалки техники.

Решение обаче има. Ако истински искаме да решим един проблем и много точно формулираме задачата, решението се намира. Така със задълбочен анализ и коректното формулиране на ключовия проблем ДНД и по тази тема предлага решение. То гарантира, че тази бюлетина попада в изборната урна, която избирателят е получил от изборната комисия.

И още нещо важно: твърде е възможно в близко бъдеще да се реши въпроса с оптическото прочитане на бюлетините, което може да изглежда връщане на машините, но в една съвсем друга ситуация. След оптическото прочитане на бюлетината, истинският първоначален документ остава, докато при машинното гласуване не остава никакъв материален документ, който при нужда или желание отново да бъде проверен.

ДНД призовава да изработим една нова надеждна изборна техника. Можем да го направим, и тогава ще има с какво да се гордеем.

  

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *