За политическата реформа – 4

 

Следващият решаваш въпрос е задачата, заради която така редовно „наказват“ с разпускане Народното събрание: изборът на министър председател.

Вече не веднъж е посочено, че „традиционният“ европейски модел, който разчита на безпринципни пазърлъци и договорки между оказионните коалиционни партньори е позор и издевателство върху народа. Едно единствено решение на тази политическа гангрена е прякото избиране на министър-председателя или по-удачно казано на първия министър.

Много огорчаваща грешка е веднага да викнем „президентска република“. Това значи робуване на стереотипи, неспособност да се различава формата от съдържанието. А тук съдържанието е пределно ясно: пряк и независим (от потенциалните парламентарни коалиции) избор на главата на изпълнителната власт. Вярна е, че почти всички съществуващи модели, при които пряко се избира ръководителя ва изпълнителната власт, ползват институцията президент, но това са стари специфични традиции. Нямаме никакво основание да се вкопчваме в тях, още повече, че общоприетото виждане на президента на една страна е именно някакъв балансьор, мост между отделните клони на властта.

Тези модели, където има и пряко избран президент и назначен от него министър-председател (Франция, Русия и още други няколко страни) са чиста проба нещастен политически „СЕКАМ“,  с които няма смисъл да си губим времето.

Интересен факт е, че в края на миналия век в Израел решиха да избират пряко министър-председателя (без да се засяга и ангажира съществуващата президентска институция), но скоро решиха, че с парламентарните пазарлъци им е по-добре (оттогава все повече зачестиха извънредните избори и перманентните пазарлъци).

Остава един ред въпроси за едно хубаво и адаптирано за нас регулиране на избора на глава на изпълнителната власт, но за сега е най-важното да прозрем решаващото значение на тази реформа.

 

 

* * *

Сега и винаги чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Търси контакт с движението! (Вляво горе има начин за връзка.)

* * *