За по-добро законодателство – Първо писмо

 

В България всичко има нужда от обстойна реформа. Особено голямануждаима от форма на законодателна власт и сега е моментът да се говори по тази тема имайки предвид идващите избори.

Ако искаме да реформираме нещо, влажно е да знаем какво целим с това. У нас стана обичайно да мислим, че главната функция на парламента е да излъчи правителство и цялата енергия за реформиране на законодателната власт се води от тази цел. Освен това тази нагласа в голяма степен определя, по-точно изкривява предизборнта тактика на партиите. А това е погрешно виждане.

Главната цел на законодателната власт е да създава закони, а не да съставя правителство, т. е. да да създава, да формира изпълнителната власт. Всички сме съгласни с класическото виждане, че в една модерна държава има три независими клона на властта: законодателна, изпълнителна и съдебна. Но как може да се реализира независимостта на тези клонове на властта, ако правителството се създава от законодателната власт? Не е ли пределно ясно, че в този случай изпълнителната власт няма да бъде независима от законодателната власт?

Всички сме наясно, че при многопартийна парламентарна република истинската власт е в ръцете на тези партии, които успеят принципно или безпринципно да се договорят за сформирането на една така наречена коалиция, което не е нищо друго освен завземането едновременно на законодателната и изпълнителната власт.

При това положение нито изпълнителната власт е независима от законодателната, нито законодателната е независима от изпълнителната, а всъщност и двете са зависими от оказионната коалиция сключена от една част от партиите. Това се нарича европейски модел на демокрацията, а той напълно порочен и трябва да бъде за мен с друг.

Това предполага една дълбока, сериозна реформа на държавното устройство, и неизбежно на конституцията. Затова необходимата реформа трябва да се приеме като една по-далечна задача. Но тази реалност още повече изисква търсенето на малки стъпки към голямата цел: независимо и добро законодателство.

По този път една от най-важните задачи е безспорно ограничаването на ролята на политическите партии за сметка на ролята наличностите, които представляват законодателната власт. Как може да се постигне по-добър позбор на по-достойни личности?

Един от методите може да бъде така наречената мажоритарна система. Явни и добре известни са недостатъците на тази система, обаче тук може да се приложи решение, което коригира традиционните проблеми. Знаем, че един от главните недостатъци на мажоритарната система е това, че най-големите партии неизбежно получават смазващо и несправедливо предимство. Решението е просто и – най-важното – демократично:  във всеки 1 избирателен окръг се избират два кандидата, тези, които са получили най-много гласове.

Това явно в голяма степен решава въпроса за по-пълната представителност на различните мнения и интереси. Безспорно разумно е да бъде предвиден някакъв е праг за избиране (еднакъв и за двамата кандидата), например 20%.

Прие една такава „толерантна“ мажоритарна система безспорно нараства значението на личността, но нейната роля може и трябва да бъде подсилена и по други начини и с други механизми.

Разумно и важно  би било като основен принцип да бъде казано, че всеки и кандидат се явява по собствено решение, от свое име и не като определен от дадена партия. В същото време ролята на партиите в изборния процес може да бъде запазен като всеки кандидат има право да поиска поддръжка от всяка партия включително от повече от една, а също така на партииите трябва да се даде възможност сами да предлагат подкрепа на кандидатите, които те намират достойни за подкрепа. Официална става подкрепата, ако желанието на двете страни съвпадне.

При това положение гласовете, дадени за един кандидат представляват и гласове за подкрепящата го партия (ако те да повече от една, гласовете се разделят поравно между тях).

Но каква роля остава за партиите в изборния процес? В случай, когато даден е избирателен окръг поради недостигането на прага за избор не могат да бъдат избрани двама кандидати (а само един или нито един), останалите вакантни места ще трябва да бъдат попълвани от листите на партиите, в зависимост от събраните от тях гласове.

 При разпределянето на вакантните места разумно би било в един първи кръг да бъде по едно място на възможно най-много партии от тези, които са получили 4% от гласовете, за да се осигури възможно най-голямо представителство. Ако след този кръг останат още вакантни места, те трябва да бъдат  разпределени пропорционално между партиите.

Друго, което може да се направи интерес на доброто законодателство там е да бъде намален броят на членовете на парламента от сегашните 240 на 120. Защо е важно това? 240 човека е твърде голяма маса, в нея трудно се разпознават хората, лесно се укриват недостойните за основната им мисия. И 120 не е малка група, но дава на обществото реална възмоност да разпознава личностите по-ясно.

Което още може да бъде направено, е и което е от полза за общественото развитие, мандата на избраните представители да е 6 години, но така че половината от парламента да бъде преизбирана на всеки 3 години. Това, със специалната мажоритарна система, която излъчва от един избирателен окръг двама представители, означава, че страната трябва да бъде разделена на 30 окръга, които така осигуряват 60 представители, т. е. половината на на парламента.

Важно е ролята на партиите да бъде ограничена не само при изборите, но и в работата на парламента. Това може да се постигне с ограничаване на ролята на фракциите и изричната забрана на партийна „дисциплина“.

Безспорно предложеният тук модел изглежда твърде радикален, тъй че трудно е да си представим, че ще бъде приет бързо и лесно. Вероятно ще трябва де се задоволим с малки стъпки в добрата посока. Във всеки случай крайно необходимо и важно е да се говори по тази тема и постоянно да се напомня главната цел: постигането на независимо и добро законодателство.

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Народна десница, народен дух

 

Корабокрушенци сме всички, хора, народи човечество.

Корабокрушенци в бурна епоха.

Всеки би се радвал, ако се съвземе като един нов Робинзон на брега на един райски остров, но литературата е урок, а не изход от реалността.

Чудесното в човека е, че той никога не се предава, а отново и отново се захваща да работа, за борба със стихиите, със злото.

Но как да се борим в тъмнината. В тъмнината, която е незнанието и лъжата.

Дайте светлината на истината и човек ще се справи със задачите си.

Най-голямата ни беда днес е тъмнината.

В нея ни проглушава надвикването на самозвани политици, водачи, анализатори.

Как да бъде надвикан този ужасен хор, когато истината може да се търси само тихо, спокойно и търпеливо.

Не, този ужасен хоп не може да бъде надвикан.  Трябва една тиха, спокойна и търпелива Вътрешна Организация на хората, които имат ухо, око, сърце и ум за тихото слово на светлината.

 

Кои са злините на българската трагедия днес?

 

Алчността на алчните

Моралният упадък

Интелектуалният упадък

Отровата на антикомунизма

Отровата на расовата и племенната омраза

 

Да, това са особени исторически задачи, но те трябва да бъдат решавани успоредно с решаването на най-важните практически задачи на страдащото общество:

- добро здравеопазване,

- добро училище,

- чиста вода за всички,

- чист въздух за всички,

- добри пътища.

 

Народе! Програмата е ясна

Протегни десница и на работа!

 

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Чиста и свята република

 

Един чист и свят идеалист пося в съзнанието на народа на българските земи идеала за чиста и свята република.

Чиста и свята република никога и никъде не е съществувала, но трябва и може да бъде изградена.

Но за чиста и свята република трябва легион от чисти и свети хора.

Това е задачата сега!

 

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Напоителна канална мрежа за Добруджа

 

Добруджа от векове страда от безводие, но в последните години положението става трагично. Прогнозите за затоплянето на климата пък застрашават тази житница на Европа да се превърне в пустиня.

ДНД предлага изграждането на регионална напопоителна канална система, която да се захранва от Дунав, използвайки 5-10% от неговата вода.

Един такъв проект би трябвало да се проектира успоредно с плавателния канал Дунав-Варна, но без да се бави заради него.

 

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Швейцарското правило

 

Швейцария има какво да ни покаже. Трябва да сме слепи, ако се задоволяваме с безкрайно тривиалното правило за индексация на пенсиите.

Швейцария има какво да не покаже при търсенето на национална стратегия. А има неща, които могат да ни извадят очите, особено в изпълнените с празни приказки дни около празника на българската независимост.

Колко въздишки се чуха, че с тази оперетна армия илюзия била всяка „истинска“ независимост, тъй че според едни туй, според други обратното.

Разбира се, Швейцария си има вместо армия планини от банкови активи и международен авторитет.

И все пак: България има възможност да се превърне в „Швейцария на Балканите“.

Много неща трябват за това. Не малко ги има, и то от най-важните: трудолюбив народ, отлична природа. С големи бонус: народът ни е гостоприемен, имаме си и море.

Много неща обаче липсват. Не ни липсва един Калвин, по-скоро един нов Левски.

Но трагична грешка е да седим и да чакаме появата на един нов Левски.

Ето, тук е този и – и другите – призиви на Движението Народна Десница. Никакво чакане няма повече оправдание.

А какво ни казва „истинското“ швейцарско правило?

Две неща:

Разумна независимост от всеевропейската бюрокрация.

Безусловна независимост от чужди сили.

Междувременно и Швейцария си има своя бонус: респектиращата швейцарска демокрация.

 

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Безскрупулен проект

 

Кабинетът Денков изпрати в Народното събрание един безскрупулен проект за бюджет 2023.

Вносителите са особено горди за две неща: 3% дефицит и запазване на данъците (т. е. това, че те не се вдигат).

Трите процента дефицит е чиста проба финансов фокус (измама) в угода на европейските институции, които искат да ни видят в еврозоната, а „запазването“ на данъците е скандална услуга на богатите, заплюване на христовия вопъл: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!“

Движението Народна десница е за коренно различна бюджетна политика, при която основни принципи: държавен бюджет с 1% излишък и справедлива и рационална данъчна система.

 

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Войната по пътищата

 

Защо е тази неукротима лоша война по лошите пътища на България?

Защото страната ни и обществото ни са в плачевно състояние.

Отчаяните опити на гражданството и зрелищните акции на властите за въдворяване на мир и ред не носят резултат.

Има ли изход от това трагично положение.

Изход винаги се намира, това е великата същност на човека.

Първо трябва да се разбере, че решението на проблема няма да дойде от все по-строгите наказания.

Главният фронт на борбата за мир и култура по пътищата е възпитанието на хората. Катастрофалното ни изоставане в това отношение се вижда все по-ясно, но ред сериозни причини има за неспособността ни да отговорим на това предизвикателство. А трябва да разберем, че именно тази разруха на културните и етическите устои на обществото е главният отговорник не само за войната по пътищата, но и за повсеместната корупция във всички сфери на живота, за политическата апатия, пълзящата омраза, жалкото безхаберие.

Превъзпитанието на хората е почти невъзможна задача, правилното възпитание пък изисква добри възпитатели и дълги десетилетия. Това обаче не бива да ни обезкуражава. напротив.

Движението  Народна Десница (ДНД) има предложение, което може да послужи и за пример на иновативни опити за решаване на трудни проблеми. Предложението е въвеждането на клетва на водачите на превозни средства, подобна на клетвите на лекаря, на войника, на министъра на Републиката и много други.

Клетвата внася един силен морален елемент в поведението на водача. С нея законовите задължения към него прерастват от външна принуда в собствен вътрешен ангажимент, във въпрос на чест.

ДНД смята за излишно да състави собствен проект на такава клетва. В момента тече един великолепен конкурс „Моята клетва“ и се надяваме той да ти предложи хубави примери за такава (и много други) клетви. В същото време очакваме заинтересованите професионални и граждански организации, органи на властта да се заемат с тази задача.

Движението  Народна Десница

  

 

* * *

Чакаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *