Клуб Народна
Десница (КНД) предлага в избения закон да бъдат включени следните задължения:
участницине в парламентарните избори при регистрацията си за изборите да
представят своите законодателни програми и проекти за промени в закона за
изборите и закона за референдумите, които автоматично да бъдет вючвани в
дневния ред на Народното събрание.
Клуб Народна десница
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Политическите партии
са от векове мишени на нападки не само от страна на политическата теория, но и
от най-различни участници в практиката. Почти винаги презирани и мразени от
„обикновените“ и „необикновените“ хора (интелектуалци, , либерали, анархисти и
т. н.), те са често ненавиждани и дори забранявани от „надпартийни“ узурпатори
на властта (към които спокойно можем да сметнем и суверените по рождение или по
„божията воля“).
В същото време мнозина, най-вече ръководителите,
идеолозите и епигоните на партиите най-упорито внушават, че +модерната
демокрация“ не може да функционира, т. е. да съществува без „плурализма“ на свободни
политически партии (но без да намираме кусур в една тягостна двупартийна
система). Партиите биле, твърдят те най-безскрупулно, проводник на народната
воля, или поне на волята на техните избиратели.
Безспорно, партиите представляват някаква или по-точно
някакви воли, но това какви воли представляват е несериозно да се определя въз
основа на техните – обичайно смътни, плоски и често противоречиви – декларации.
Социологическите наблюдения и анализи безкрайно
предпазливо и срамежливо се занимават с тези въпроси, а от много време е ясно
за мислещите пора, че разликата между една класическа тайна организация и една
„нормална“ организация не е черно и бяло, а черно и тъмно сиво. Обикновено
доста тъмно сиво, със съвсем черни петна.
Това ще рече, че – без тук излишно да се задълбочаваме
в анализа – всяка една политическа партия е в извънредна опасност неусетно – и
за тях, и за другите – да преминат в организирана престъпна група. Опасността е
кодирана и са нуги радикални реформи за да се предотвратят трагични процеси
(каквито често сме виждали в миналото и често виждаме в настоящето).
Много са насоките, в които трябва да се разгърнат
обществените реформи. Такива са: преосмислянето на ценностите, нова структура
на обществената власт, реформиране на механизмите на избор и на вземане на
решения, реформиране на институцията политическа партия, разкриване на
възможности за пряко участие на хората в обществените дела и т. н.
Сега да се задоволим с по един-два примера за
последните две направления.
Особено наболял въпрос е финансирането на партиите. По
драматичен начин виждаме какви криминални практики си позволяват партии с „безкористната“
цел да се понапълнят партийните каси. Едно възможно решение: в държавния бюджет
се заделя сума за подпомагане на политическата дейност, която се разпределя
пропорционално между партиите, в зависимост от подадените за тях гласове. Пропорцията
на негласувалите се разпределя на конкурсно начало между нови политически
проекта. Явно е, че това ще превърне партиите в шампиони по вдигането на избирателната
активност.
Друго радикално решение може да бъде забраната извън
бюджетната субсидия на всякаква финансова и материална помощ за политическите
партии освен ограничени публични поименни финансови помощи от регистрирани
членове и регистрирани симпатизанти на партията.
От друга страна трябва да се създадат специални
статуси за личности с изявени качества и обществена активност. Ето примери,
които говорят сами за себе си: трибун, политически деец, будител. Те трябва да
се разбират като особено поприще, подобно на учителя, лекаря, адвоката,
нотариуса, съдията, медиатора, лобиста и т. н.. В много области и механизми на обществения,
политическия и държавния живот правната уредба трябва да осигурява все повече
права и възможности за личностите за сметка на политическите партии и по-общо
на организациите. Една личност също така може да се окаже несъвършена, да прави
грешки като една организация, но обществената борба срещу несъвършенството,
грешките и престъпленията е несравнимо по-резултатна, ако се води срещу една
личност, а не срещу една многочислена организация.
Повечето от реформите, които нашият път напред изисква
могат да изглеждат прекалено странни, смущаващи, особено, които нямат
достатъчно познания по история и общество и това ги прави скептични. За
съжаление, това е сериозна пречка за формирането на необходимата сила, способна
се пребори с проблемите на обществото.
Да бъдем достойни за възможности, които ни осветява
човешкият интелект!
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Според оскъдните
новини трескава работа се върши по изборния кодекс.
Основателно изглежда предположението, че тази трескава
работа е по-скоро алиби за запазване на сегашното положение (статуквото) в
политическия живот на България.
Защо такова подозрение?
То е основателно, защото цялото внимание се ограничава
до механизма до точното, вярно отчитане на подадените гласове, и не се занимава
с много по-важните как, защо и за ного се гласува и ред други определящи
елементи и механизми на работата на законодателната власт.
Проблемите тук са много на брой и всички са важни и
комплексни. Дори като най-актуални могат да се изброят десет-двайсет, но сега
като пример да посочим един: представянето на кандидатите.
Този въпрос в момента почти няма уредба в законите, а
така избирателите се поставят в положение да избират между непознати лица, за
които единствено се знае, на коя партия е то войник. Това е антидемократично,
защото не подпомага избора на истински достойни личности, а послушници. Тук има
изключения, но и те потвърждават правилото.
В същото време могат да се изработят отлични форми на
представяне с помощта на съвременните технологии, при това тези възможности
създават предпоставка за много по-честна надпревара.
Не може достатъчно да се повтаря и подчертава: истинска
реформа не очаквай от хората на положението, а само от будните на народа.
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Народът има
право да си каже мнението, но не може да вземе в собствените си ръце
управлението на държавата. Замяната на една национална валута с една обща
валута е дълъг и сложен процес, който основно се решава в нашия случай от
институциите и центровете за решения на ЕС. Плановата икономика на
социалистическите страни е аматьорщина спрямо плановостта на центъра на
модерния капитализъм.
Кога България ще смени лева си с евро не зависи от
мнението (какво е това?) на народа, нито от българското правителство (за това
то трябва да има силата на едно щведско или унгарско правителство). Въпросът се
решава в определени кабинети и клубове, а всчко явно и видимо е режисиран
спектакъл.
Проблем ли е това? В крайна сметка не народът решава
разписанието на влаковете, а те се решават в определени кабинети. Трябва да
осъзнаем, че ако икономически, политически, морално и т. н. сме слаби, какнто в
анекдота за мечката и зайчето, нас ще ни използват, ще ни „прецакват“ и ако си
пазим лева, и ако приемем еврото.
Поради този брутален, но реален закон на джунглата
(капитализма) безсмислено е да се хаби обществена енергия за символични битки,
а трябва да се фокусираме върху икономическото, политическото, морално,
интелектуалното и т. н. укрепване на страната. (В скоби: моралното и
интелектуалното ни положение е истинска трагедия, катастрофа.)
Днес най-разумното решение е: колкото се може по-бързо
и по-гладко приемане на еврото.
Имаме обаче днес една уникална историческа възможност
да направим нещо, което още никой не е правил и с това да постигнем един
неочакван икономически, политически, морален, интелектуален и т. н. успех.
А това е: да си запазим лева като една нова
криптовалута. Тук по-правилно би било да се каже електронна или виртуална
валута, но названието криптавалута се реабилитира от големия ентусиазъм на
Тръмп към криптовалутите. Предизвикателството е огромно, защото електронният
лев би трябвало да бъде може би първата официална криптовалута под егидата на
своя национална банк.
Между впрочем подобна концепция за специфична локална
валута не е нова. Много градове са експериментирали със социални функции местни
банкнотни или електрони валути.
Призоваваме за една целеустремена кампания за
запазването на българския лев в една нова, съобразена с бъдещето форма.
Предложи енергията си, знанията си, креативността си!
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Един велик син
България ни остави великата задача да изградим една чиста и свята република.
Той пося този идеал в съзнанието на народа, откъдето
не е лесно да се изтрие, защото инстинктивно или съзнателно всеки желае чист и
свят живот.
Но как да построим тази така мечтана република.
Това, че „чиста и свята“ не е практично указание за
действие, а епитети, които могат един ден да бъдат дадени на достойния
резултат.
Ясно е, че трябва да търсим нов модел на държава и
власт.
Един жив модел е комплексен, не се основава на един
принцип или елемент. Без сега да се впускаме в подробни анализи, ще изтъкнем
едно/ изпълнителната власт трябва да произтича пряко от народа. Та нали това е
смисълът на демокрацията (народовластие)?
Сега изпълнителната власт (правителство и други
органи) се избират от някаква оказионна (от опит доказано: безпринципни)
коалиции на партии.
Изключително притеснително е, че обичайно логичната,
естествена алтернатива се нарича президентска република. Това е признак на
неспособност да се вижда съшността на нещата, а се вкопчваме в заучени идеи
(панелли).
Истинската алтернатива на исторически провалилата се парламентарна
република е народната република. (Да не се бърка с народната република при социализма!)
Същността на народната република е това, че там както
органът на законодателната власт, както и водачът на изпълнителната власт се
избира пряко от народа.
Неправилно е да отъждестсвяваме президентска и народна
република. Не е задължително нито водачът на изпълнителната власт да се нарича
президент, още по-малко ако има президент в един държавен модел, той да е и
водач на изпълнителната власт. За всичко и за всичко обратно има пример.
Обичайно, и разумно решение е президентът на една
република да е „щапка“ на отделните клонове на властта,р координатор, помирител
и т. н.
Важното е водачът на изпълнителната власт да се избира
пряко от народа, което веднъж за винаги ще пресече обладяването на цялата
държавна власт от една оказионна партийна коалициа, ще даде шанс за една
политическа стабилност и ефектива работа.
Нека тази цел да ни обедини и да ни води в следващия
период
Застани зад този призив да сътворим една чиста и свята
народна република!
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Преди дни се
появи годишния Индекс „за възприятие“ на корупцията, съставен от
неправителствената организация Трансперънси Интернешънъл (внимавайте за
хубавото американско произношение!).
Всяко чудо за три дни, на това и два му бяха много.
Уважаващите себе си предавания по радио или телевизия,
хартиени и интернет издания поканиха обичайните си анализатори да въздишат
поради върлуващата у нас корупция, практикувана и защитавана от „онези“.
Понякога като увод към бичуването на корумпираната ни родина, се
поставя напълно естественият въпрос: а защо така са подредени страните в този
списък? Няма ли тук прекалено много субективизъм, политическо и идеологическо
пристрастие, пази боже, корупция? По всички канали виртуозният отговор: и следа
от субективизъм няма ту! За съставянето на индекса са взети ползвани данните на
15 „авторитетни“ международни организации, като Международният Валутен Фонд
(МВФ) „и други“. Тези други остават дискретно в мъгла. И ето трагедията на
нашето време! Това „обяснение“ задоволява водещите ни, пък и голяма част от „общественото
мнение“. Наистина, никой ли не си поставя въпроса, аджеба, този МВФ какви данни
може да даде за членовете си, които да служат за обективна оценка на тяхната
корумпираност? А за характера на „другите“, изобщо да не говорим. Днес за
мрежите и децата знаят.
Така още увода към темата може да ни отчае поради
драматичната липса на критичност в днешното общество. Огромното мнозинство е „винаги
готово“ за най-безумни съмнения, в хармония с фолклора на лагера, където се е
закотвило, но самостоятелно критично мислене?
Но не недостоверният (субективен и манипулативен), по
точно: корумпираният характер на този списък е най-големият проблем.
Най-големият проблем е, че мистифицира корупцията, създава опасното внушение,
че това положение на нещата е една съдба, предопределеност, вместо да носи
светлина по задачите за спасяване от този бич за обществото.
Защото корупцията значи развалено, а което е
развалено, гние, и гние всичко, което е около него.
Да, за съжаление, светът днес е корумпиран. Всеки по
своему е развален, но под местните особености, по същество всичките 200 държави
си поделят първото място в класацията.
Пълна безсмислица е, да спорим за мястото си в
класацията.
Неизмеримо по-важно е да търсим решения на тази
проказа и да се борим за техния успех.
Невероятно трудна задача, но сме длъжни да работим по
нея.
За нейния успех ни трябва да осъзнаем размерите на
проблема. Скандално, че първенците ни с чували мъкнат парите на народа, но не
по-малка е бедата, че навсякъде в страната, под път и над път се сблъскваме с
корупцията. Не е ли корупция ако „възпитателка“ бие деца в детската градина? Безхаберието
на някои служители, учители, лекари, строители. Трябва ли да споменаваме
общините, всякакви органи на властта. Положението е жалко, трагично.
А най-важното е да се предлагат реални решения,
инициативи.
Ние сме готови с един ред примери за това. Следвай
работата на Духовното ателие. А още по-добре би било пряко да се включиш в нея.
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Инерцията всъщност е една от най-големите мистерии на Вселената. Тя не е само върховното изкуство да не се прави нищо, но и вселеноустройващ закон: не прави нищо, докато няма акция отвън. Чудо, че изобщо нещо се случва на този свят.
Случи ли се обаче акция, идва неизбежно точно пропорционалната реакция, „обратно на подателя“ (както с математическа акуратност беше описано от Нютон).
Но, ето, появи се човекът и нещата безкрайно се оплетоха. Доста покъртителна картина: удрят го от едната страна, вместо нормална реакция, потърпевшият предлага за повторна акция и другата си страна.
Обаче не тази стоическа-християнска примиреност е характерна за една голяма част от хората, а нещо много по-притеснително. За това качество няма по-подходяща дума от инерцията.
Да, трябва откровено да си признаем: голяма, много голяма част от хората са инертни.
Два вида инертни хора можем да различим. Едни са инертни като камъните и скалите. „Тежат на мястото си.“ Не можеш да ги помръднеш. Други са инертни като пясъка по морския бряг. Вълните люшкат песъчинките напред-назад с хилядолетия, ветрове и бури ги събират и разделят, хора ги тъпчат, но те са си там, безформена и безцелна маса. Понякога деца правят великолепни дворци от пясъка, но на сутринта и помен няма от това детинско творчество, само вечният пясък.
Тъжна, но ясна е аналогията между пясъка и „народните маси“. А кои са „камъните“? Това са всички ония, които си имат своята тежест (един ветрец не може да ги подеми), и са си намерили (не винаги лесно и бързо) „мястото“ си: началник група, ръководител на катедра, директор, министър. Тяхната привидна инертност е всъщност вкопчването им в „мястото“ им. Мястото им е тяхната бащиния.
Естествено тази инертност не е предопределена от съдбата. Всичко се променя и „коефициентът“ ни на инертност днес е един, утре е друг. Има време и за бунт.
Но кога и как ще дойде времето да се освободим от тази жалка инертност, без да имаме нужда от катаклизми?
* * *
1. Новото
Народно събрание (НС) да се смята за открито (конституирано) в момента, когато
бъде избран първият председател на НС. Следователн до този момент предишното НС
трябва да работи пълноценно, да законодателсва.
2. Изборът на
първи председател на НС да се провежда с помощта на един неотказващ механизъм,
а не с партийни договорки. Такъв механизъм може да бъде избирането чрез жребий
на един от петимата най-възрастни доброволни кандидати, не по-възрастни от 75
години. Това с нищо не ограничава възможностите на НС да избере нов
председател.
3. Правилникът
за работата на НС трябва да бъде постоянен, т. е. да е в сила в тази форма, в
която е заварен. И това с нищо не ограничава правата на новото НС да направи
промени в правилника.
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Много са тези,
които винят партиите за позорното положение на обществените дела. И не са
малко, които дори предлагат или настояват за тяхната забрана.
Забран на някои или на всички политически партии не е
нещо нечувано и небивало. Безброй такива примери има в историята на света, и в
българската история също. Забраните са от най-различен вид. Има замислени като
едно спасение от тази форма за вечни времена (които почти винаги са отминавали повече
или по-малко бързо). Други са приети като освобождаване от корумпираното
минало, забранявайки „старите“ партии, но позволяващи създаването на нови. Има
и временни забрани и има най-различни „селективни“ забрани.
Тук сега е излишно да се занимаваме с богатата история
на тези забрани, смятайки, че за повечето от съвременниците мисълта за забрана
на политическите партии е абсурдна.
Политическите партии си имат своето място в
съвременните общества. Въпросът е, че още не са осъзнати истинските проблеми,
създавани от тези особени формации, а още по-малко идеи имаме за възможните
решения.
Духовното ателие НД изхожда от виждането, че
политическата партия е организация, която представлява – и по възможност:
развива – една определена идеология. В този смисъл виждаме паралел между
религиозните организации (църквите) с техните религии и политическите партии с
техните идеологии.
От тук веднага следва един важен, фундаментален
принцип: - строгото! – разделяне на партии и държава, досущ като (позабравеното
у нас) разделяне на църква (църкви) и държава.
Напълно е ясно, че това днес е меко казано странно, и
което е по-важно утопистично виждане.
Да, за разбирането и приемането, оползотворяването на
някои идеи столетия трябват.
За щастие имаме множество възможности за една много
по-добра уредба на работата на политическите партии, между които има лесно
разбираеми и бързо приложими. Скоро ще споделим такива.
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Най-сигурният
начин да можеш да не решиш един проблем е да не искаш той да бъде решен. А това
често се налага, когато не искаш той да бъде решен така, като друг желае.
Все пак си заслужава да се търсят нови, „отпушващи“
трудностите на неискането решения.
Ето например избора на председател на парламента. НД
ДА предложи безотказно решение за този избор, но докато то не бъде прието може
да се постигне избягване на все по-често случващата невъзможност да се
конституира Народното събрание поради невъзможност да се избере председател.
За това е достатъчна една просто правило: доайенът на
парламента не само „открива“ заседанието, а автоматично става временно
изпълняващ длъжността председател – до момента, когато бъде избран (без бързане
и притеснени) редовен председател.
Вероятно това може са бъке уредено с една малка
промяна в правилника на НС. Но виж иронията на съдбата, за тази малка промяна
трябва работещ парламент.
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
240 народни
представители полагат клетва и в следващия миг я поругават с неспособността си
да решат първата си задача: избор на председател на Народното събрание.
Тази неспособност не е дело на случайността, но сега
не си заслужава анализът на тази срамна ситуация.
Единствено искаме да покажем, че има просто и
демократично решение. Бихме могли да го наречем и папско право, макар че то се
прилага и в други случаи.
Според това правило след всеки кръг от гласуване,
отпада кандидата, получил най-малко гласове и се провежда нов кръг и така,
докато не останат двама.
Има обаче едно важно условие: във всеки тур всички са
длъжни да гласуват и то само с да за едно име. Защо не такова задължение,
когато законът задължава и „обикновения“ гражданин да гласува
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Както можеше да се
очакваха, сегашните политически партии нито в предизборната кампания, нито след
скандалните избори не се занимаваха с най-важния въпрос на политическата криза
в България, неотложната реформа на изборната система.
А за всеки е ясно, че без такава реформа, нови избори
няма да дадат нов резултат.
Какви възможности има за за осъществяването на
необходимата реформа? Теоретично и практически основно три пъта има
1. Партиите в парламента гласуват нов изборен закон.
Това в момента изглежда пълна илюзия. И в най-добрия случай, така можем да
очакваме една козметична операция.
2. Чрез референдум. Също безперспективно, вземайки
предвид скандалното пренебрегване на референдума за запазването на българския
лев
3. Последната и единствено обещаваща опция е обществен
натиск за приемане на един достоен проект. За тази цел би трябвало да се
състави работна група, която до няколко месеца да изработи един или два
варианта, които след това трябва да бъдат демократично обсъдени и предложени на
вниманието на Народното събрание, заедно с едно ясно послание на обществото.
Време за изпит на обществото.
Народна десница ДА
* * *
С радост
приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за
връзка в горната лява част на страницата.
* * *
Фондация ВИА и
Духовно ателие Народна Десница обявяват
Международен литературен флашконкурс
Помни забравените!
Целта на
конкурса е да припомни за забравени хора от далечното и близкото минало за
които е добре да си спомняме. Той е организиран във връзка с обявяването на
ноември от Фондация ВИА за месец на забравените.
В конкурса може да участва всеки, който е навършил 14
години, приема условията на конкурса и в срок попълни онлайн формуляра на
конкурса с писан или творчески съставен от него литературен материал на
български език, не по-голям от 3000 букви.
Краен срок за попълването на формуляра е 25 ноември
2024.
Такса за участие няма.
Награди няма. Авторите на подходящите материали
получават диплома и в подарък издания на Фондация ВИА по собствен избор, както
и публикация в различните канали на организаторите.
Тълкуването на понятията (забравен и т. н.) и
условията на конкурса могат да бъдат подпомогнати от материали в блоговете на
организаторите, но при необходимост, може да бъде поискана и лична помощ на
адрес
zabraveni2024@apeva.art
Варна-Будапеща, 30
октомври 2024
* * *