13 декември 2024

Homo iners

  

Инерцията всъщност е една от най-големите мистерии на Вселената. Тя не е само върховното изкуство да не се прави нищо, но и вселеноустройващ закон: не прави нищо, докато няма акция отвън. Чудо, че изобщо нещо се случва на този свят.

Случи ли се обаче акция, идва неизбежно точно пропорционалната реакция, „обратно на подателя“ (както с математическа акуратност беше описано от Нютон).

Но, ето, появи се човекът и нещата безкрайно се оплетоха. Доста покъртителна картина: удрят го от едната страна, вместо нормална реакция, потърпевшият предлага за повторна акция и другата си страна.

Обаче не тази стоическа-християнска примиреност е характерна за една голяма част от хората, а нещо много по-притеснително. За това качество няма по-подходяща дума от инерцията.

Да, трябва откровено да си признаем: голяма, много голяма част от хората са инертни.

Два вида инертни хора можем да различим. Едни са инертни като камъните и скалите. „Тежат на мястото си.“ Не можеш да ги помръднеш. Други са инертни като пясъка по морския бряг. Вълните люшкат песъчинките напред-назад с хилядолетия, ветрове и бури ги събират и разделят, хора ги тъпчат, но те са си там, безформена и безцелна маса. Понякога деца правят великолепни дворци от пясъка, но на сутринта и помен няма от това детинско творчество, само вечният пясък.

Тъжна, но ясна е аналогията между пясъка и „народните маси“. А кои са „камъните“? Това са всички ония, които си имат своята тежест (един ветрец не може да ги подеми), и са си намерили (не винаги лесно и бързо) „мястото“ си: началник група, ръководител на катедра, директор, министър. Тяхната привидна инертност е всъщност вкопчването им в „мястото“ им. Мястото им е тяхната бащиния.

Естествено тази инертност не е предопределена от съдбата. Всичко се променя и „коефициентът“ ни на инертност днес е един, утре е друг. Има време и за бунт.

Но кога и как ще дойде времето да се освободим от тази жалка инертност, без да имаме нужда от катаклизми?

 

 




* * *

 

04 декември 2024

Една важна тройна инициатива

 

1. Новото Народно събрание (НС) да се смята за открито (конституирано) в момента, когато бъде избран първият председател на НС. Следователн до този момент предишното НС трябва да работи пълноценно, да законодателсва.

 

2. Изборът на първи председател на НС да се провежда с помощта на един неотказващ механизъм, а не с партийни договорки. Такъв механизъм може да бъде избирането чрез жребий на един от петимата най-възрастни доброволни кандидати, не по-възрастни от 75 години. Това с нищо не ограничава възможностите на НС да избере нов председател.

 

3. Правилникът за работата на НС трябва да бъде постоянен, т. е. да е в сила в тази форма, в която е заварен. И това с нищо не ограничава правата на новото НС да направи промени в правилника.

 

Народна десница ДА

 



* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *