В България всичко има нужда от обстойна
реформа. Особено голямануждаима от форма на законодателна власт и сега е моментът
да се говори по тази тема имайки предвид идващите избори.
Ако искаме да
реформираме нещо, влажно е да
знаем какво целим с това. У нас стана обичайно да мислим, че главната функция
на парламента е да излъчи правителство и цялата енергия за реформиране на
законодателната власт се води от тази цел. Освен това тази нагласа в голяма
степен определя, по-точно изкривява предизборнта тактика на партиите. А това е
погрешно виждане.
Главната цел на
законодателната власт е да създава закони, а не да съставя правителство, т. е.
да да създава, да формира изпълнителната власт. Всички сме съгласни с
класическото виждане, че в една модерна държава има три независими клона на
властта: законодателна, изпълнителна и съдебна. Но как може да се реализира
независимостта на тези клонове на властта, ако правителството се създава от
законодателната власт? Не е ли пределно ясно, че в този случай изпълнителната
власт няма да бъде независима от законодателната власт?
Всички сме
наясно, че при многопартийна парламентарна република истинската власт е в
ръцете на тези партии, които успеят принципно или безпринципно да се договорят
за сформирането на една така наречена коалиция, което не е нищо друго освен
завземането едновременно на законодателната и изпълнителната власт.
При това
положение нито изпълнителната власт е независима от законодателната, нито
законодателната е независима от изпълнителната, а всъщност и двете са зависими
от оказионната коалиция сключена от една част от партиите. Това се нарича
европейски модел на демокрацията, а той напълно порочен и трябва да бъде за мен
с друг.
Това предполага една
дълбока, сериозна реформа на държавното устройство, и неизбежно на
конституцията. Затова необходимата реформа трябва да се приеме като една по-далечна
задача. Но тази реалност още повече изисква търсенето на малки стъпки към
голямата цел: независимо и добро законодателство.
По този път една
от най-важните задачи е безспорно ограничаването на ролята на политическите
партии за сметка на ролята наличностите, които представляват законодателната
власт. Как може да се постигне по-добър позбор на по-достойни личности?
Един от методите
може да бъде така наречената мажоритарна система. Явни и добре известни са
недостатъците на тази система, обаче тук може да се приложи решение, което
коригира традиционните проблеми. Знаем, че един от главните недостатъци на мажоритарната
система е това, че най-големите партии неизбежно получават смазващо и
несправедливо предимство. Решението е просто и – най-важното – демократично: във всеки 1 избирателен окръг се избират два
кандидата, тези, които са получили най-много гласове.
Това явно в
голяма степен решава въпроса за по-пълната представителност на различните мнения
и интереси. Безспорно разумно е да бъде предвиден някакъв е праг за избиране
(еднакъв и за двамата кандидата), например 20%.
Прие една такава
„толерантна“ мажоритарна система безспорно нараства значението на личността, но
нейната роля може и трябва да бъде подсилена и по други начини и с други
механизми.
Разумно и важно би било като основен принцип да бъде казано,
че всеки и кандидат се явява по собствено решение, от свое име и не като
определен от дадена партия. В същото време ролята на партиите в изборния процес
може да бъде запазен като всеки кандидат има право да поиска поддръжка от всяка
партия включително от повече от една, а също така на партииите трябва да се
даде възможност сами да предлагат подкрепа на кандидатите, които те намират
достойни за подкрепа. Официална става подкрепата, ако желанието на двете страни
съвпадне.
При това
положение гласовете, дадени за един кандидат представляват и гласове за подкрепящата
го партия (ако те да повече от една, гласовете се разделят поравно между тях).
Но каква роля
остава за партиите в изборния процес? В случай, когато даден е избирателен окръг
поради недостигането на прага за избор не могат да бъдат избрани двама кандидати
(а само един или нито един), останалите вакантни места ще трябва да бъдат
попълвани от листите на партиите, в зависимост от събраните от тях гласове.
При разпределянето на вакантните места разумно
би било в един първи кръг да бъде по едно място на възможно най-много партии от
тези, които са получили 4% от гласовете, за да се осигури възможно най-голямо
представителство. Ако след този кръг останат още вакантни места, те трябва да
бъдат разпределени пропорционално между
партиите.
Друго, което
може да се направи интерес на доброто законодателство там е да бъде намален
броят на членовете на парламента от сегашните 240 на 120. Защо е важно това?
240 човека е твърде голяма маса, в нея трудно се разпознават хората, лесно се
укриват недостойните за основната им мисия. И 120 не е малка група, но дава на
обществото реална възмоност да разпознава личностите по-ясно.
Което още може
да бъде направено, е и което е от полза за общественото развитие, мандата на
избраните представители да е 6 години, но така че половината от парламента да
бъде преизбирана на всеки 3 години. Това, със специалната мажоритарна система,
която излъчва от един избирателен окръг двама представители, означава, че
страната трябва да бъде разделена на 30 окръга, които така осигуряват 60
представители, т. е. половината на на парламента.
Важно е ролята
на партиите да бъде ограничена не само при изборите, но и в работата на
парламента. Това може да се постигне с ограничаване на ролята на фракциите и
изричната забрана на партийна „дисциплина“.
Безспорно
предложеният тук модел изглежда твърде радикален, тъй че трудно е да си
представим, че ще бъде приет бързо и лесно. Вероятно ще трябва де се задоволим
с малки стъпки в добрата посока. Във всеки случай крайно необходимо и важно е
да се говори по тази тема и постоянно да се напомня главната цел: постигането
на независимо и добро законодателство.
* * *
С радост приемаме нови
съмишленици, доброволци, експерти.
Формуляр за връзка в горната лява
част на страницата.
* * *
