За чиста и свята република

 

Един велик син България ни остави великата задача да изградим една чиста и свята република.

Той пося този идеал в съзнанието на народа, откъдето не е лесно да се изтрие, защото инстинктивно или съзнателно всеки желае чист и свят живот.

Но как да построим тази така мечтана република.

Това, че „чиста и свята“ не е практично указание за действие, а епитети, които могат един ден да бъдат дадени на достойния резултат.

Ясно е, че трябва да търсим нов модел на държава и власт.

Един жив модел е комплексен, не се основава на един принцип или елемент. Без сега да се впускаме в подробни анализи, ще изтъкнем едно/ изпълнителната власт трябва да произтича пряко от народа. Та нали това е смисълът на демокрацията (народовластие)?

Сега изпълнителната власт (правителство и други органи) се избират от някаква оказионна (от опит доказано: безпринципни) коалиции на партии.

Изключително притеснително е, че обичайно логичната, естествена алтернатива се нарича президентска република. Това е признак на неспособност да се вижда съшността на нещата, а се вкопчваме в заучени идеи (панелли).

Истинската алтернатива на исторически провалилата се парламентарна република е народната република. (Да не се бърка с народната република при социализма!)

Същността на народната република е това, че там както органът на законодателната власт, както и водачът на изпълнителната власт се избира пряко от народа.

Неправилно е да отъждестсвяваме президентска и народна република. Не е задължително нито водачът на изпълнителната власт да се нарича президент, още по-малко ако има президент в един държавен модел, той да е и водач на изпълнителната власт. За всичко и за всичко обратно има пример.

Обичайно, и разумно решение е президентът на една република да е „щапка“ на отделните клонове на властта,р координатор, помирител и т. н.

Важното е водачът на изпълнителната власт да се избира пряко от народа, което веднъж за винаги ще пресече обладяването на цялата държавна власт от една оказионна партийна коалициа, ще даде шанс за една политическа стабилност и ефектива работа.

Нека тази цел да ни обедини и да ни води в следващия период

Застани зад този призив да сътворим една чиста и свята народна република!

 

Народна десница ДА

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Има нещо гнило в този свят

 

Преди дни се появи годишния Индекс „за възприятие“ на корупцията, съставен от неправителствената организация Трансперънси Интернешънъл (внимавайте за хубавото американско произношение!).

Всяко чудо за три дни, на това и два му бяха много.

Уважаващите себе си предавания по радио или телевизия, хартиени и интернет издания поканиха обичайните си анализатори да въздишат поради върлуващата у нас корупция, практикувана и защитавана от „онези“.

Понякога като увод към бичуването на корумпираната ни родина, се поставя напълно естественият въпрос: а защо така са подредени страните в този списък? Няма ли тук прекалено много субективизъм, политическо и идеологическо пристрастие, пази боже, корупция? По всички канали виртуозният отговор: и следа от субективизъм няма ту! За съставянето на индекса са взети ползвани данните на 15 „авторитетни“ международни организации, като Международният Валутен Фонд (МВФ) „и други“. Тези други остават дискретно в мъгла. И ето трагедията на нашето време! Това „обяснение“ задоволява водещите ни, пък и голяма част от „общественото мнение“. Наистина, никой ли не си поставя въпроса, аджеба, този МВФ какви данни може да даде за членовете си, които да служат за обективна оценка на тяхната корумпираност? А за характера на „другите“, изобщо да не говорим. Днес за мрежите и децата знаят.

Така още увода към темата може да ни отчае поради драматичната липса на критичност в днешното общество. Огромното мнозинство е „винаги готово“ за най-безумни съмнения, в хармония с фолклора на лагера, където се е закотвило, но самостоятелно критично мислене?

Но не недостоверният (субективен и манипулативен), по точно: корумпираният характер на този списък е най-големият проблем. Най-големият проблем е, че мистифицира корупцията, създава опасното внушение, че това положение на нещата е една съдба, предопределеност, вместо да носи светлина по задачите за спасяване от този бич за обществото.

Защото корупцията значи развалено, а което е развалено, гние, и гние всичко, което е около него.

Да, за съжаление, светът днес е корумпиран. Всеки по своему е развален, но под местните особености, по същество всичките 200 държави си поделят първото място в класацията.

Пълна безсмислица е, да спорим за мястото си в класацията.

Неизмеримо по-важно е да търсим решения на тази проказа и да се борим за техния успех.

Невероятно трудна задача, но сме длъжни да работим по нея.

За нейния успех ни трябва да осъзнаем размерите на проблема. Скандално, че първенците ни с чували мъкнат парите на народа, но не по-малка е бедата, че навсякъде в страната, под път и над път се сблъскваме с корупцията. Не е ли корупция ако „възпитателка“ бие деца в детската градина? Безхаберието на някои служители, учители, лекари, строители. Трябва ли да споменаваме общините, всякакви органи на властта. Положението е жалко, трагично.

А най-важното е да се предлагат реални решения, инициативи.

Ние сме готови с един ред примери за това. Следвай работата на Духовното ателие. А още по-добре би било пряко да се включиш в нея.

 

 

Народна десница ДА

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Homo iners

  

Инерцията всъщност е една от най-големите мистерии на Вселената. Тя не е само върховното изкуство да не се прави нищо, но и вселеноустройващ закон: не прави нищо, докато няма акция отвън. Чудо, че изобщо нещо се случва на този свят.

Случи ли се обаче акция, идва неизбежно точно пропорционалната реакция, „обратно на подателя“ (както с математическа акуратност беше описано от Нютон).

Но, ето, появи се човекът и нещата безкрайно се оплетоха. Доста покъртителна картина: удрят го от едната страна, вместо нормална реакция, потърпевшият предлага за повторна акция и другата си страна.

Обаче не тази стоическа-християнска примиреност е характерна за една голяма част от хората, а нещо много по-притеснително. За това качество няма по-подходяща дума от инерцията.

Да, трябва откровено да си признаем: голяма, много голяма част от хората са инертни.

Два вида инертни хора можем да различим. Едни са инертни като камъните и скалите. „Тежат на мястото си.“ Не можеш да ги помръднеш. Други са инертни като пясъка по морския бряг. Вълните люшкат песъчинките напред-назад с хилядолетия, ветрове и бури ги събират и разделят, хора ги тъпчат, но те са си там, безформена и безцелна маса. Понякога деца правят великолепни дворци от пясъка, но на сутринта и помен няма от това детинско творчество, само вечният пясък.

Тъжна, но ясна е аналогията между пясъка и „народните маси“. А кои са „камъните“? Това са всички ония, които си имат своята тежест (един ветрец не може да ги подеми), и са си намерили (не винаги лесно и бързо) „мястото“ си: началник група, ръководител на катедра, директор, министър. Тяхната привидна инертност е всъщност вкопчването им в „мястото“ им. Мястото им е тяхната бащиния.

Естествено тази инертност не е предопределена от съдбата. Всичко се променя и „коефициентът“ ни на инертност днес е един, утре е друг. Има време и за бунт.

Но кога и как ще дойде времето да се освободим от тази жалка инертност, без да имаме нужда от катаклизми?

 

 

* * *

 

Една важна тройна инициатива

 

1. Новото Народно събрание (НС) да се смята за открито (конституирано) в момента, когато бъде избран първият председател на НС. Следователн до този момент предишното НС трябва да работи пълноценно, да законодателсва.

 

2. Изборът на първи председател на НС да се провежда с помощта на един неотказващ механизъм, а не с партийни договорки. Такъв механизъм може да бъде избирането чрез жребий на един от петимата най-възрастни доброволни кандидати, не по-възрастни от 75 години. Това с нищо не ограничава възможностите на НС да избере нов председател.

 

3. Правилникът за работата на НС трябва да бъде постоянен, т. е. да е в сила в тази форма, в която е заварен. И това с нищо не ограничава правата на новото НС да направи промени в правилника.

 

Народна десница ДА

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Партии – с тях или без тях

 

Много са тези, които винят партиите за позорното положение на обществените дела. И не са малко, които дори предлагат или настояват за тяхната забрана.

Забран на някои или на всички политически партии не е нещо нечувано и небивало. Безброй такива примери има в историята на света, и в българската история също. Забраните са от най-различен вид. Има замислени като едно спасение от тази форма за вечни времена (които почти винаги са отминавали повече или по-малко бързо). Други са приети като освобождаване от корумпираното минало, забранявайки „старите“ партии, но позволяващи създаването на нови. Има и временни забрани и има най-различни „селективни“ забрани.

Тук сега е излишно да се занимаваме с богатата история на тези забрани, смятайки, че за повечето от съвременниците мисълта за забрана на политическите партии е абсурдна.

Политическите партии си имат своето място в съвременните общества. Въпросът е, че още не са осъзнати истинските проблеми, създавани от тези особени формации, а още по-малко идеи имаме за възможните решения.

Духовното ателие НД изхожда от виждането, че политическата партия е организация, която представлява – и по възможност: развива – една определена идеология. В този смисъл виждаме паралел между религиозните организации (църквите) с техните религии и политическите партии с техните идеологии.

От тук веднага следва един важен, фундаментален принцип: - строгото! – разделяне на партии и държава, досущ като (позабравеното у нас) разделяне на църква (църкви) и държава.

Напълно е ясно, че това днес е меко казано странно, и което е по-важно утопистично виждане.

Да, за разбирането и приемането, оползотворяването на някои идеи столетия трябват.

За щастие имаме множество възможности за една много по-добра уредба на работата на политическите партии, между които има лесно разбираеми и бързо приложими. Скоро ще споделим такива.

 

Народна десница ДА

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Изкуството да не можеш 2

 

Най-сигурният начин да можеш да не решиш един проблем е да не искаш той да бъде решен. А това често се налага, когато не искаш той да бъде решен така, като друг желае.

Все пак си заслужава да се търсят нови, „отпушващи“ трудностите на неискането решения.

Ето например избора на председател на парламента. НД ДА предложи безотказно решение за този избор, но докато то не бъде прието може да се постигне избягване на все по-често случващата невъзможност да се конституира Народното събрание поради невъзможност да се избере председател.

За това е достатъчна една просто правило: доайенът на парламента не само „открива“ заседанието, а автоматично става временно изпълняващ длъжността председател – до момента, когато бъде избран (без бързане и притеснени) редовен председател.

Вероятно това може са бъке уредено с една малка промяна в правилника на НС. Но виж иронията на съдбата, за тази малка промяна трябва работещ парламент.

Народна десница ДА

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *

 

Изкуството да не можеш

 

240 народни представители полагат клетва и в следващия миг я поругават с неспособността си да решат първата си задача: избор на председател на Народното събрание.

Тази неспособност не е дело на случайността, но сега не си заслужава анализът на тази срамна ситуация.

Единствено искаме да покажем, че има просто и демократично решение. Бихме могли да го наречем и папско право, макар че то се прилага и в други случаи.

Според това правило след всеки кръг от гласуване, отпада кандидата, получил най-малко гласове и се провежда нов кръг и така, докато не останат двама.

Има обаче едно важно условие: във всеки тур всички са длъжни да гласуват и то само с да за едно име. Защо не такова задължение, когато законът задължава и „обикновения“ гражданин да гласува

 

Народна десница ДА

 

* * *

С радост приемаме нови съмишленици, доброволци, експерти.

Формуляр за връзка в горната лява част на страницата.

* * *